Zarevez romantichno predstaven

Три велики събития от най-високо ниво имаме:

- приемане на християнството

- кирилицата

- влизането в Европейския съюз
“И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще я кажем:
Тя е цялата европейска земя.

И ако за една Голгота, непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония...”

Гениално от Пейо Яворов.

целта

Казват, че една от максимите, следвани от водача на македонските българи Иван (Ванчо) Михайлов, е била:

„Ако противникът не пести похвалите си за твоите действия, тогава трябва сериозно да се замислиш къде си допуснал грешка; ако обаче си го разярил, означава, че си на прав път и си постигнал целта си.”

задружни сили

"Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили!" - Васил Левски.

"Да живее християнска Европа!".

Така завършва последното, предсмъртно писмо на Христо Ботев до капитана и пътниците на парахода “Радецки”.

Български чер боб

Бакла (Vicia faba), също чер боб, е едногодишно тревисто растение от семейство Бобови. Култивиран е от човека още в праисторическа епоха. Растението е разпространено в Европа, Азия, Африка и Южна Америка. Използва се за храна, фураж, зелено торене и сурогат на кафето. Височината на стеблото достига до 1,5 m. Цветовете са оцветени в бяло-розово, с черни петна на дъното. Издържа ниски температури до 4-5 °C. Отглежда се заради семената и зелените чушки, които се употребяват за храна. Зрелите семена са богати на белтъци (22-35%) и въглехидрати. По-рядко се използва за фураж и зелено торене. В България е пренесена вероятно от древна Гърция. Най-разпространен е сортът хиоска бакла. Отглежда се на ограничени площи предимно като ранен пролетен зеленчук. Задоволява нуждите на пазара до излизането на зеления фасул, на който отстъпва по хранителни и вкусови качества. Най-много се използва в арабската кухня.

Източници

"Енциклопедия България", БАН, 1978 г., том 1, стр. 172

http://bg.wikipedia.org/wiki/Бакла

Κουκιά

Από τη Βικιπαίδεια, την ελεύθερη εγκυκλοπαίδεια

Ο Κύαμος (κουκί) (ελληνιστί: Κύαμος ο κοινός, λατινιστί: Faba vulgaris ή ελληνιστί: Βίκια φάβα, λατινιστί:Vicia faba) είναι ποώδες, ετήσιο φυτό της οικογένειας των Κυαμοειδών, του γένους Βίκος (Vicia) που καλλιεργείται για τους καρπούς του. Τα φύλλα του είναι σύνθετα πτερωτά, τα άνθη της σχηματίζουν βότρυς και μοιάζουν με αυτά του πίσου (μπιζελιά).

http://el.wikipedia.org/wiki/Κουκιά

Предателите

Marcus Tullius Cicero

40. Hinc patriae proditiones, hinc rerum publicarum eversiones, hinc cum hostibus clandestina colloquia nasci; nullum denique scelus, nullum malum facinus esse, ad quod suscipiendum non libido voluptatis impelleret; stupra vero et adulteria et omne tale flagitium nullis excitari aliis inlecebris nisi voluptatis; cumque homini sive natura sive quis deus nihil mente praestabilius dedisset, huic divino muneri ac dono nihil tam esse inimicum quam voluptatem;

40. Оттук се раждат предателството към родината, превратите в обществения живот, тайните преговори с враговете, с една дума, не съществува ни едно престъпление, ни едно злодеяние, към което да не тласка страстта към удоволствие; а блудствата, прелюбодеянията и всички подобни позорни постъпки се предизвикват единствено от съблазните на плътското удоволствие. И докато природата или някое божество е дало на човека, от една страна, най-прекрасното от всички неща - разума, то няма по-голям враг за този божествен дар и привилегия от наслаждението на плътта.

De senectute * За старостта - Превод: в: Етически трактати, Ю. Филипова, Народна култура, "Хермес", 1984

http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=157&proizvedenie_id=30648

[9. O di inmortales! ubinam gentium sumus? in qua urbe vivimus? quam rem publicam habemus? Hic, hic sunt in nostro numero, patres conscripti, in hoc orbis terrae sanctissimo gravissimoque consilio, qui de nostro omnium interitu, qui de huius urbis atque adeo de orbis terrarum exitio cogitent! Hos ego video consul et de re publica sententiam rogo et, quos ferro trucidari oportebat, eos nondum voce volnero! Fuisti igitur apud Laecam illa nocte, Catilina, distribuisti partes Italiae, statuisti, quo quemque proficisci placeret, delegisti, quos Romae relinqueres, quos tecum educeres, discripsisti urbis partes ad incendia, confirmasti te ipsum iam esse exiturum, dixisti paulum tibi esse etiam nunc morae, quod ego viverem. Reperti sunt duo equites Romani, qui te ista cura liberarent et sese illa ipsa nocte paulo ante lucem me in meo lectulo interfecturos [esse] pollicerentur.

Безсмъртни богове! Где се намираме? В какъв град живеем? Какво е това наше правителство? Тук, почтени сенатори, тук дори, между членовете на това събрание, в този върховен съвет, гдето се обсъждат съдбините на цяла вселена, има предатели, които готвят погибел за мене, за вас, за Рим, за целия свят! И тези предатели консулът ги гледа, иска мнението им по обществените работи и, когато трябваше кръвта им отдавна да се пролее, той не смее дори ни с дума да ги наскърби. Така, Катилина, ти бе миналата нощ у Леки; ти дели Италия между съучастниците си; ти посочи, кой закъде да върви; ти избра между тях ония, които ще оставиш в Рим, и ония, които ще поведеш със себе си; ти отреди, кой кои части на града ще подпали; ти обади, че е настъпило време да напуснеш града и че, ако си се бавил още, то било за това, гдето аз съм бил още жив. Тогава се намериха двама римски всадници, които, за да те избавят от това безпокойство, обещаха да дойдат у дома същата нощ призори, за да ме утрепят в леглото ми.

In Catilinam * Речи срещу Катилина - Превод: Първа реч против Катилина, Ек. Каравелова, 1888/1900

http://romulus-bg.net/?page=text&prevod_id=207&proizvedenie_id=30659

"Една нация може да оцелее с нейните глупаци, а дори и с амбициозните. Но тя не може да оцелее с предателството отвътре. Враг пред портите е по-малко страшен, защото той е известен и носи своето знаме открито.

Но предателят се движи сред тези, в рамките на портата свободно, лукавостта му се промъква шумолейки през всички алеи и се чува в самите зали на самото правителство. Но предателят не изглежда "предател", той говори фамилярно с жертвите си, и той "приема" техните лица и аргументите им, той "вика" подлостта, разположен дълбоко в сърцата на всички хора.

Той разлага душата на нацията, той действа тайно и скрито в нощта, за да подкопае устоите на града, той заразява политическото тяло, така че той вече не може да устои. А убиецът е по-малко опасен. Предателят е чума."

Марк Тулий Цицерон - Философ.

Те предателите нийде село нямат, но не свършват, е казал Панайот Хитов.